Средновековие

Средновековие или Средни векове е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време. Тази схема е въведена от Кристоф (Келер) Селариус още през 1688 година. Той счита, че Средновековието започва през 395 година с разделянето на Римската имерия наИзточна и Западна и завършва през 1453 година с падането на Константинопол. Периодът се характеризира сфеодалния обществен строй и огромното значение на християнската религия и църква за духовния, културен, обществен и политически живот в европейските държави.

Поставянето на точна дата както на началото, така и на края на Средновековието се оказва проблематично и трудно.^[1] Голяма част от историците приемат за негово начало краят на Западната Римска империя (5 век или по-точно 476 година), а за края му — възходът на националните монархии, европейските отвъдморски открития, разпространението на книгопечатането, възраждането на класическите форми, известно като Ренесанс през 15 век вИталия и началото на 16 век в Северна Европа, както и протестантската Реформация, започнала през 1517 година. Някои историци приемат годината 1492 г. за края на Средновековието поради няколко причини — откритието наАмерика от Христофор Колумб, падането на Византийската империя, изобретяването на печатната преса и края наСтогодишната война. Всички тези явления отбелязват началото на Новата европейска история. Самото названиеСредновековие води началото си от 15-ти век, когато хуманистите се опитват да разграничат собствената си епоха и наричат времето между античността и 15-ти век със следните имена: media tempestas (на латински: средно време; 1469 г.), media antiquitas (на латински: средна античност; 1494 г.), medium tempus (на латински: средно време; 1531 г.), saeculum medium (на латински: среден век; 1596 г.)^[2]. Най-вероятно за пръв път Средните векове са наречени така от Леонардо Бруни в неговата „Historia Florentini populi“.^[3]

От своя страна Средновековието се разделя от гледна точка на социокултурните и геополитически процеси в Европа на латинско и византийско средновековие — историческите процеси във Византия протичат различно от тези в западната част на тогавашна Европа.

От гледна точка на хронологичното развитие на феодалния строй и християнството средновековието се дели наРанно, Развито и Късно.

Средновековието се дели условно на три основни периода^[4]:

• Ранно Средновековие (края на V — средата на XI век).
• Развито Средновековие (средата на XI — края на XV век).
• Късно Средновековие или ранно Ново време (XVI—XVII век).

Ранното Средновековие е условен период от европейската история, започващ с разпадането на Римската империя.^[5] То продължава около 5 века, приблизително от 500 до 1000 година. Основните събития и процеси, характерни за него са Великото преселение на народите, походите на викингите, възникването на кралствата на остготите в Италия и вестготите в Аквитания и на Пиренейския полуостров и образуването на държавата на франките, която в периода на своя разцвет заема голяма част от Европа. ВъзникваИслямът и започва да разширява влиянието си. Северна Африка и Испания влизат в състава на арабския Халифат. На Британските острови съществуват множество малки кралства на англите, саксите и келтите, появяват се държави в Скандинавия, а също така вЦентрална и Източна Европа
.

Окончателното завладяване на Тракия станало в епохата на Римската империя. Земите край Дунава били покорени след голям поход на римския пълководец Марк Лициний Крас в 29 – 27 г. пр.Хр., в началото на самостоятелното управление на първия римски император Октавиан Август. В севернотракийските земи първоначално бил създаден военен окръг (префектура) под командването на управителя на провинция Македония, който обхващал само една сравнително тясна ивица покрай южния бряг на р. Дунав. Вероятно в 15 г. сл.Хр. завладените крайдунавски земи били официално оформени в римска провинция, която получила името Мизия. Земите на гетите на изток от река Янтра чак до Черноморското крайбрежие и устието на река Дунав били предадени на съюзното Одриско царство. Одриското царство просъществувало до 45 г. сл. Хр., когато император Клавдий го анексирал и създал от територията му римската провинция Тракия.

С реформите на императорите Диоклетиан и Константин Велики в края на III и началото на IV в. положението в империята временно било стабилизирано. Особено значителни били административните промени, в резултат на които броят на провинциите се увеличил и те били обединени в по-големи административни единици – диоцези и префектури. От двете Мизии (Горна и Долна) сега били създадени пет нови провинции, а от бившата провинция Тракия – четири. Сред най-важните нововъведения на Константин Велики било преместването на столицата на империята от Рим в разположения на Босфора Бизантион (днес Истанбул), който бил наречен на негово име Константинопол. Това имало важни последици за тракийските провинции, които попаднали в непосредствено съседство с новата столица, и довело както до временно стопанско оживление, така и до засилени мерки за отбраната им от нови варварски нашествия. В 313 г. Константин издал указ, с който разрешил християнството като официална религия на територията на Римската империя. През IV в. то се наложило като господстваща религия на територията на Римската империя.

В началото на 6-ти век, като част от варварските нашествия на Балканите, започнали да се заселват славяните, които през следващите столетия постепенно се смесили с живеещите по тези земи византийци, които били предимно потомци на живелите там в древността траки. Йоан Зонара^[2] и Теофан Изповедник^[3] пишат, че през 501 г. племето на българите, което по-рано не било познато, нахлуло в Илирик и Тракия. Това са едни от първите сведения за нахлувания на прабългарски племена по тези земи. След около век започнало и трайно заселване в района на прабългарите, вероятно тюркоезични племена от Централна Азия.

Така се нарича Източната Римска империя в западната историческа наука. Името "Византийска империя" идва от името на древния град Византион (който римския император Константин I Велики в началото на IV век преименува наКонстантинопол) и се споменава за пръв път в трудовете на западноевропейските историци падането на империята под Османска власт. Самите византийци наричат себе си римляни — на гръцки "ромеи", а своята държава - "римска", "ромейска" империя.

Хан Тервел

700-721 г.

Син на Аспарух . Помага на византийския император Юстиниян II да си върне престола , срещу което получава областта Загоре и титлата кесар . Побеждава арабите край Константинопол през 717 г.

Хан Кормесий

721-738 г.

Хан Севар

738-753 г.

Последен владетел от рода Дуло .

Хан Кормисош

753-756 г.

От рода Вокил . От тогава датира първият династичен преврат и започва кризата в държавната власт . Води продължителни войни с Византия . Губи властта след

преврат .

Хан Винех

756-762 г.

От рода Оукил . Идва на власт след пореден преврат . Губи сражението през 756 г. при крепостта Маркели (Карнобат) . Печели битка срещу Византия през 759 г. По време на бунт е убит заедно с целия си род .

Хан Телец

762-765 г.

От рода Угаин . Губи битката с Византия при Анхиало , заради което чрез бунт е свален и убит .

Хан Сабин

765-766 г.

Хан Умор

766 г.

Управлява 40 дни .

Хан Токту

766-767 г.

Опълчва се против политическото влияние на Византия . Прогонен от опозицията . Убит край Дунав .

Хан Паган

767-768 г.

Хан Телериг

768-777 г.

Подписва мирен договор с Византия . С хитрост залавя и избива агентите на Византия . Избягал в Константинопол .

Хан Кардам

777-802 г.

Побеждава император Константин VI и Византия плаща ежегоден данък на България . Поставя началото на възхода на държавата .

Хан Крум

802-814 г.

Побеждава император Никифор I Геник и с облования му череп вдига наздравица за победата . Постига голямо териториално разширение на държавата . Създава здрава централна власт и силни закони против кражба , разбойничество , пиянство и др.

Хан Омуртаг

814-831 г.

Син на Крум . Живее в мир с Византия . Развива голяма строителна дейност . Преследва християните .

Хан Маламир

831-836 г.

Най-малък син на Омуртаг . Присъединява Филипопол (Пловдив) . Предприема гонение срещу християните .

Хан Пресиян

836-852 г.

Княз Борис Михаил

852-889 г.

Син на Пресиян . България приема християнската религия през 864 г. Потушава езически бунт . Създава автономна българска църква и приема учениците на Кирил и Методий . Провъзгласява Симеон за цар . Умира в манастир на 2.V.906 г.

Княз Владимир

889-893 г.

Първороден син на Борис I . Детрониран от баща си и ослепен заради опит да върне езичеството .

Цар Симеон

893-927 г.

Управлението му е златен век за българската култура . Превръща България в християнско царство . Развива строителството . Удържа бляскава победа над Византия при Ахелой на 20.VIII.917 г. Умира от сърдечен удар на 27.V.927 г. , подготвяйки превземането на Константинопол .

Цар Петър I

927-970 г.

Син на Симеон . Сключяа 40-годишвн мир с Византия , нарушен през 967 г. Поява и гонения на богомилите . Византия завладява Източна България през 968 г.

Цар Борис II

970-971

Син на цар Петър . От 968 до 970 г. е заложник в Константинопол , а през

971-977 г. е пленник . Бяга с брат си в свободните български земи . Убит по погрешка на границата от български войници .

Цар Роман

977-991 г.

Цар Самуил

991-1014 г.

Най-малък син на комит Никола , водач на антивизантийското движение в Западна България . След смъртта на Роман се провъзгласява за цар . През 1014 г. губи битката при Ключ . 14000 български войници са пленени и ослепени , като на всеки 100 е оставен по един човек с едно око , за да ги води . При вида им Самуил умира от сърдечен удар на 6.IX.1014 г.

Цар Гаврил Радомир

1014-1015 г.

Първороден син на Самуил . Разбива войската на византийския дук Теофилакт Вотаниат . Убит от братовчед си Иван Владислав , чийто живот спасява през 986 г. , когато Самуил наказва със смърт семейството на брат си Арон за държавна измяна .

Цар Иван Владислав

1015-1018 г.

Син на Арон . Води безуспешни мирни преговори с Византия .Загива при обсадата на Драч , Албания . Синовете му продължават съпротивата срещу Византия , но губят войната . България влиза в границите на Византия и престава да съществува като отделна държава .

След разпадането на Велика България, която се е намирала в земите на днешна Украйна, една част от тях, водени от Аспарух и друга, водена от Кубер се преселват наБалканския полуостров и се сливат с дошлите от север в началото на VII век славяни които на свой ред са смесени с местните византийци. След като предводителят на прабългарите хан Аспарух извоюва победа над една от армиите на император Константин IV, тогавашният глава на Византийската империя се сключва споразумение между хан Аспарух и византийския император. Според това споразумение прабългарите и славяните получават по-голямата част от територията между Стара планина и р.Дунав. С това се поставя началото на създаването на оформящата се българска народност. Договорът с Византия от 681 г. се приема като момент на създаване на Първата българска държава, докато годината на създаване на съвременна България е 1878.

По време на управлението на кан Крум (803-814) България се разраства на югоизток, населвайки територията на днешна София през 811 г. и днешен Одрин през 813 г.. Побеждава император Никифор I в битката при Върбишкия проход на 26 юли 811 г. и от черепа му си прави обкована чаша. Достига до портите на Константинопол, но не успява да ги премине. Въвежда много строги закони, включително за изкореняване на лозята и членовредителни наказания за крадци. Хан Омуртаг (814 - 831]] г.) продължил административната реформа започната от Крум, като разделил страната на области наречени комитати, на чело с комити. В българската история Омуртаг е познат още с прякора си Строителя. Той е създал известният надпис "Човек и добре да живее — умира и друг се ражда, и нека роденият след него помни делата му".

Княз Борис I - Михаил (852-889 г.) приема християнството за официална религия. Съпротивата в лицето на някои боляри е смазана жестоко, тези които не желаят да приемат новата религия са преследвани и избивани. Детронира и ослепява първородния си син княз Владимир Расате (889-893 г.), заради опита му да върнеезичеството.Княз Борис I предприема този ход, за да обедини прабългари и славяни, които по онова време имат коренно различни религии, както и за да укрепи международния престиж на България в "семейството" на християнските държави. Българите получават правото на собствена архиепископска църква. Борис приема учениците на Кирил и Методий Климент, Наум и Ангеларий в България. Така новосъздадената азбука (глаголица) от братята Кирил и Методий идва в българските земи около 886 г.. В началото на 10 век се разработва нова азбука, наречена кирилица, на основата на гръцката писменост и глаголицата.

Около 900 г. от смесицата между прабългари, славяни и потомци на траките, формират новата народност на българите. Важен елемент от формирането на новата българска народност е общият език, който се развил на основата на славянския.^[4] Те се класифицират като южно-славянски народ, каквито са например сърбите, а не като тюркски (какъвто вероятно е бил езика на прабългарите). След покръстването титлата хан се заменя с княз.

По-късно, синът на княз Борис I, Симеон I 893-927 г., приема титлата Цар на Българите и император на българи и гърци (наречена от някои историци Дунавска България), за да се разграничи от Волжска България, населявана от прабългарите. Титлата император е призната от папата, но не и от византийския император.

Времето на Симеон I е наречено златен век на българската държава (Златен век (българско средновековие)). Сам получил образованието си в Константинопол изгражда множество книжовни центрове из цяла България. Симеон I се превръща в сериозна заплаха за Византийската империя. След множество военни успехи си поставя за цел да превземе Константинопол. Провъзгласява се за император.

След смъртта на Симеон I силата на България спада. Появява се богомилството. По същото време цар бил Петър I, появило се и отшелничеството. Петър е най-дългоуправлявалият български владетел, в началото на управлението си сключил мирен договор с Византия, но след изтичането му се започнало война с ромеите. През 968 г. Киевска Рус съумява да превземе столицата Преслав, с което България губи цялата източна част от териториите си. След това България премества столицата си и след 50-годишна ожесточена война с Византия България започва да клони към неуспех. По времето на цар Самуил се водят много войни, а много тежко поражение бива нанесено на византийския император Василий II на Битката при Траянови врата, където по чудо византиеца остава жив. Фатална се оказва обаче битката при село ключ, където Василий II избива хиляди и нарежда 14 000 пленници да бъдат ослепени. Заради тази си постъпка византийският император е наречен от по-късни писателибългароубиец. Когато цар Самуил ги вижда умира. През 1018 г. последните крепости са превзети от Византия. Тогава на престола е бил цар Иван Владислав. Това е краят на Първата българска държава.

През 1018 година след близо половинвековна борба България е завладяна от Византия. В България е въведено византийското административно деление, Българската патриаршия става архиепископия, а българската аристокрация е изселена в Мала Азия, като са и дадени византийски титли. На отделни места продължават борбата български местни първенци и престолонаследникът Пресиян II, но без успех.

След смъртта на Василий II положението на българите се усложнява повече. Данъците са увеличени и заменени с натурални, а на мястото на българския Охридски архиепископ Йоан, който починал, е назначен византиец. Това е причина да бъде организирано въстанието на Петър Делян през 1040 година, което избухва в Белград. Той е провъзгласен за цар. Въстаниците напредват на юг и се съединяват с въстаниците от Албания, начело с Тихомир. Последният обаче е убит. Обединените български въстаници настъпват на юг, към Солун, като по пътя са разгромени ромейски части. Тогава обаче се появява провинилият се братовчед на Петър Делян Алусиан. Петър Делян му прощава и му повелява 40 000 армия, за да превземе града, но той се оказва некадърен военачалник и бива разбит. На една вечеря Петър Делян е ослепен от братовчед си. Алусиан се предава на ромеите, а въпреки съпротивата на въстанието е сложен край.

През следващите години българите страдат от варварски и нормански нашествия. Те ограбват и избиват българско население. Българите трябва да се справят с тях сами. Освен това през България минават и кръстоносци, които правят същото като варварите. В крайна сметка Византия успява да се справи с тези опасности.

През 1072 година избухва бунтът на Георги Войтех, но и той е потушен. Надигат се още българите в Тесалия, начело с Никулица Делфина (1066), Нестор (1074), павликяните в Пловдив (1074), Добромир в Несебър през 1078 година и други. Всички те обаче са неуспешни. През 1185 година е вдигнато въстание, начело с Асен иПетър, което донася свобода за българския народ.

Втора българска държава

-------------------------------

Цар Петър II

1185-1197 г.

Водач на антивизантийското въстание заедно с братята си Асен и Калоян . След едногодишно властване отстъпва короната на по-младия си и амбициозен брат Асен . След убийството на Асен оглавява отново българската държава . Жертва на болярски заговор .

Цар Иван Асен I

1190-1196 г.

Един от водачите на антивизантийското въстание . Разбива ромеите пре Лардея , Берое и Филипопол , освобождава Белград и Браничево . Убит през 1196 г. от болярина Иванко .

Цар Калоян

1197-1207 г.

Довършва освободителното дело на братята си . Получава титлата крал от папа Инокентий III . Разбива латинците при Одрин и пленява императора им Балдуин Фландърски . Жертва на болярски заговор .

Цар Борил

1207-1218 г.

Сестрин син на Асеновци . Жени се за вдовицата на вуйчо си , за да легализира властта си . Губи значителни територии около Белград и Браничево . Провежда събор срещу богомилите . Детрониран и ослепен от

Иван Асен и Александър .

Цар Иван Асен II

1218-1241 г.

Син на цар Асен I . Жени се за маджарска принцеса и получава като зестра Белградската и Браничевската обласе . Води дипломатическа политика . През 1230 г. разбива епирския владетел Теодор Комнин при Клокотница . По време на царуването му България граничи с 3 морета . Възстановява Търновската патриаршия .

Цар Коломан I Асен

1241-1246 г.

Син на Иван Асен II . Възкачва се на престола едва 7-годишен . Управлението му съвпада с татарското нашествие по българските земи , както и с нападенията от страна на Никейската империя . Осуетява връщането на католицизма по нашите земи . Умира през 1246 г. , вероятно отровен .

Цар Михаил Асен

1246-1256 г.

Син на Иван Асен II от брака му с Ирина Комнина . Възкачва се на престола и управлява с помощта на майка си . При царуването му България губи значителни територии . Убит през 1256 г. от братовчед си Коломан II Асен .

Цар Коломан II Асен

1256 г.

Властва 1 година . Изоставен от болярите си и убит .

Цар Мицо Асен

1256-1257 г.

Цар Константин Асен

1257-1277 г.

Болярин от Скопие , издигнат на престола от недоволни от управлението на Асеновци боляри . Води продължителни борби с маджарите и отстранения от власт Мицо . През 1277 г. пада убит от въстаниците на Ивайло .

Цар Ивайло

1277-1280 г.

Оглавява селското въстание през 1277 г. Завзема престола , след като разбива войските на цар Константин Тих , а самия него убива . През 1280 г. търси помощ от татарския хан Ногай , от когото е убит .

Цар Иван Асен III

1279-1280 г.

Внук на Иван Асен II . Поставен на престола от византийския император Михаил VIII Палеолог и оженен за дъщеря му Ирина . Прогонен от Ивайло .

Цар Георги Тертер I

1280-1292 г.

От кумански произход . Стратег на крепостта Червен . Избран единодушно от болярите за цар на българите след бягството на Иван Асен III .

Цар Смилец

1292-1298 г.

Поставен от хан Ногай .

Цар Чака

1299 г.

Син на хан Ногай и зет на цар Георги Тертер I .

Цар Теодор Светослав

1300-1321 г.

Цар Георги Тертер II

1323-1330 г.

Завладява Пловдив . Стига до Одрин .

Цар Михаил Шишман

1323-1371 г.

Видински деспот , разбит от сръбския крал Стефан Дечански край Велбъдж .

Цар Иван Стефан

1330-1331 г.

Заема престола със сръбска помощ .

Цар Иван Александър

1331-1371 г.

Деспот от Ловеч , син на деспот Срацимир . Разделя царството между синовете си Иван Шишман и Иван Срацимир .

Цар Иван Шишман

1371-1395 г.

Владетел наТърновското царство . На 3 юли 1395 г. султан Баязид превзема Никопол и пленява Иван Шишман и семейството му .

Цар Иван Срацимир

1356-1396 г.

Владетел на Видинското царство . През есента на 1396 г. е пленен , с което България окончателно пада под османско иго . Удушен е в затвора на гр. Бурса ,

Мала Азия .

В резултат на въстанието на Асен и Петър България е възстановена през 1185 година. За цар е определен по-големият брат-Петър, но той не се справял добре с властта, затова през 1187 година отстъпва трона на брат си Асен. През следващите години страната започва да възвръща територията си — при двамата братя тя си връща Белградската и Браничевската област, част от отвъддунавските земи, Мизия, Северна Тракия и земите по Горна Струма. Византия, която е в криза, не може да спре напредването на българите. През 1196 година Асен е убит от братовчед си Иванко, а боляри убиват и царувалия отново за кратко след това Петър. Властта е поета от третия брат Калоян (1197) година , който е бил няколко години във византийска плен, но успява да се спаси. Той успява да превземе последната ромейска крепост в Северна България — Варна. Освен това сключва уния с папа Инокентий III, с което страната получава международно и авторитетно признание. Разширява България към Македония и Тракия. Цар Калоян успява да разгроми рицарите от Четвърти кръстоносен поход и така да спре експанзията им. В резулат на заговор е убит, на чело на многохилядна войска пред портите на Солун. На престола застава племенникът му Борил. При него страната губи част от териториите си. Освен това е подозиран от народа в убийството на Калоян. Свален от завърналият се в страната син на цар Асен 1, Иван Асен II през 1218 година.

При Иван Асен II България постига най-голямото си териториално разширение по време на Втората Българска държава и отново границите и са на три морета. ПриКлокотница разбива епирския владетел Теодор Комнин и така той не успява да възстанови Византия. По времето на българския владетел Българската архиепископия става патриаршия (1235). Иван Асен II умира през 1241 година и оставя на наследниците си една обширна страна. След смъртта му обаче България изпада в криза. Страната губи много територии. Татарите започват да нападат България и страната изпада в зависимост от тях. Въпреки опитите на сина му Михаил II Асен да спре упадъка, страната е в криза. За кратко се разгаря гражданска война, която завършва с възкачването на трона на Константин Асен. Политиката му не дава желаните резултати. Убит през 1277 година от Ивайло. Ивайло разбива на няколко пъти татари и византийци, но не може да се задържи дълго на власт. Наследен е от Георги I Тертер. При неговото управление хегемонията на татарите е пълна, но е преодоляна от сина му Светослав Тертер. Той присъединява някои територии, което прави и сина му Георги II Тертер.

Михаил III Шишман Асен опитва да разшири България в Македония, но е победен при Велбъжд. Иван Александър разширява България на юг. Води последната в историята война с Византия. При неговото управление обаче започват експанзията си османските турци. Османците навлизат на Балканския полуостров като дружини, на които се плаща да се бият на страната на наемателя. В 1352 г. османците овладяват първата крепост на Балканите Цимпе. Те се уверяват колко плодородна е земята и така за пръв път нападат Византия. Страната предлага съюз на Сърбия и България (1352) година , но и от двете страни той бива отхвърлен. Османците не успяват да превземат Византия, затова се устремяват към Българските царства (Търновско царство на цар Иван Шишман, Видинско царство на цар Иван Страцимир и Добруджанско деспотство на деспот Добротица). Успяват да превзремат българските крепости Ямбол, Пловдив и София. Стигат чак до Кюстендил. На 21 септември 1371 българските боляри Углеша и Вълкашин (бащата на Крали Марко) организират първият отпор при с.Черномен, но заплащат дързостта си с живота си. През 1380 година на Косово поле се завързал кървав бой. Един християнин помолил да влезе в палатката на султан Мурад I, пуснали го, а той извадил от пазвата си нож и убил султана. Синът му Баязид I Светкавицата заел неговото място. Той окуражил войните си да отмъстят за подлото деяние и така християните били разгромени. През 1389 година било покорено Добруджанското деспотство. Баязидовите орди се впуснали настървени към Търновското царство, през това време Иван Шишман се бил укрепил в крепостта Царевец и чакал подкрепа от унгарския крал. Кръвожадният султан обсадил столицата Търново, българите се сражавали достойно окуражавани от храбрият патриарх Евтимий, но врагът превзел крепостта. Патриархът бил заточен в Бачковския манастир, Светкавицата с измама събрал болярите в една църква и там ги избил. Така на 17 юли 1393 година било сложено край на Търновското царство. Иван Страцимир получил многобройна войска от унгарския крал и се устремил към Никопол, Баязид разгромил рицарите в крайдунавските мочури и наредил всички пленници да бъдат избити. Той отвел Страцимир в Мала Азия, а унгарският крал избягал с кораб по Дунава. ТакаВидин, оставен на произвола на съдбата било лесно превзет през 1396 година, последния български цар Константин II Асен владее града и областта до към 1417-1422г. когато е окончателно прогонен от турците. Така България паднала под османска власт. С падането на Видинското царство е сложен край на средновековната българска държава.

Развитото Средновековие е периодът от средновековната епоха, който вероятно най-силно влияе върху формирането на представите на съвременния човек за средните векове. Характеризира се с развитието на феодализма до класическата му форма, възхода на рицарските идеали и рицарското съсловие, Кръстоносните походи и появата на Инквизицията.

Периодът продължава приблизително от 1000 до 1300 г. Основна тенденция през този период е бързото увеличаване на числеността на населението на Европа, което довежда на свой ред до резки изменения в социалната, политическата и други сфери.

През Развитото Средновековие Европа започва значително да се развива. Скандинавия приема християнството.Каролингската империя се разпада на два отделни държави, на чиито територии по-късно се сформират съвременнитеГермания и Франция. Организират се християнските кръстоносни походи с цел отвоюване на Палестина от селджуките. Развиват се и забогатяват градовете, активно се развива културата. Появяват се нови стилове и направления в архитектурата и музиката.

В Източна Европа епохата е свързана с разцвета на Киевска Рус и появата на историческата сцена на Полша и Великото литовско княжество. Нашествието на монголитепрез 13 век нанася непоправим ущърб на развитието на Източна Европа. Много държави в този регион са разграбени и опустошени.

В резултат на обединението на частично разрушената западноримска социално-икономическа структура и германската система на производствени отношения, възниква съвършено нов обществено-икономически ред, който е прието да се наричана феодален. Самото сливане на порядките на коренното население на Западната Римска империя с германските, отдавна е отбелязан от историците, които наричат това явление романо-германски синтез

Една от определящите черти на епохата на Развитото (Същинското) Средновековие са кръстоносните походи, организирани от християните с цел отвоюването на Палестина от селджуките. Кръстоносните походи оказват голямо влияние върху всички слоеве на средновековото общество — от възглавяващите походите крале и императори до обикновените селяни, чиито господари прекарват проводили дълги години в сраженията на изток. Разцветът на идеите на походите е през 12 век, когато след Първия кръстоносен поход на отвоюваните територии е образувана християнска държава — Йерусалимското кралство. През 13 век и по-късно, християните предприемат няколко похода против други християни, както и против някои езичници, изповядващи други, немюсюлмански религии.

Схизмата от 1054 г. довежда до образуването на двете основни течения в християнството — римокатолическата църква в Западна Европа и православието в Източна. Разколът произтича в резултат на конфликта между римскиялегат, кардинал Хумберт, и Константинополския патриарх, Михаил Кируларий, по време на който двете страни си разменят анатеми.

През 12 век в Северна Европа е основан Ханзейския союз, начело с град Любек. В състава на съюза влидат много северни градове на Свещената Римска империя — Амстердам, Кьолн, Бремен, Хановер и Берлин, и други региони — напримерБрюге и Гданск. Съюзът осъществява посредническа търговия между Западна, Северна и Източна Европа, влиза в търговски отношения с много други градове, например Берген и Новгород.

В края на 13 век венецианският пътешественик Марко Поло, един от първите в Европа,се отправя по Пътя на коприната къмКитай, а при завръщането си щателно описва видяното по време на пътешествието, откривайки за западния човек света на Азия и Изтока. След него на Изток се отправя голям брой мисионери — Гийом дьо Рубрук, Джовани Плано Карпини, Андре дьо Лонжюмо, Одорик Порденоне, Джовани де Мариньоли, Джовани ди Монте Корвино, и пътешественици като Николо Конти.

През 12-13 век, в Европа започва подем на технологиите и се увеличава броя на нововъведенията в средствата за производство, което способства икономическия ръст на региона. За по-малко от столетие са направени повече изобретения, отколкото за предните хиляда години.

Изобретени и открити са например пушката, очилата, артезианските кладенци, както и са внедрени открития от други култури:барутът, коприната, компаса и астролабията, които идват от Изток. Постигнат е голям напредък в корабостроенето, въведени са часовниците. В същото време огромно количество гръцки и арабски трудове по медицина и други науки са преведени и разпространени по цяла Европа.

Има спорове сред историците до кога точно продължава Късното Средновековие. Повечето определят продължителността му в периода XIV - XV век. В западноевропейската наука краят на Средновековието обичайно се свързва с началото на църковната реформация или епохата на Великите географски открития. Късното Средновековие е наричано още и епохата на Възраждане.

През този период се наблюдават: въздигането на Русия и справянето ѝ с татарската заплаха от изток, турското нападение в Югоизточна Европа, изгонването на арабитеот Испания, протичането на Стогодишната война, Великите географски открития.

Около 1300 г., периодът на развитие и разцвет на Европа завършва с цяла серия бедствия, като Големият глад от 1315—1317 г., който настава поради необикновено студените и дъждовни лета, погубили реколтите. След глада и болестите започва Черната смърт, епидемия от чума, която унищожава повече от половината европейско население. Разрушаването на социалния строй довежда до масови вълнения — именно през този период избухват известните селски войни в Англия и Франция, катоЖакерията. Депопулацията на европейското население е довършена от опустошенията, настъпили с монголо-татарските нашествия и Стогодишната война.

*